Постинг
08.11.2008 08:19 -
Управление на конфликт на работното място
Последната седмица ме тормози един проблем. Не ме притеснява наличието на проблема, а че се чувствам малко като в небрано лозе. Става дума за кофликт на работното място.
Нека започна с топологията на проблема. Има два екипа А(моят) и Б. Двата екипа са разделени географски - в различни помещения. Има едно изключение - един от моите хора се намира в помещението на екип Б, поради липса на място. Този член на моя екип( накаратко АА) позволявя да бъде тормозен и депресиран от член на съседния екип( накратко ББ). Реално става въпрос за съперничество, защото ББ беше планиран за мениджър на АА, но се провали безславно. Наложи се да приема АА в моя екип, за да бъде завършен проекта, над който се работеше тогава. Това ме постави в пряко противопоставяне с лидера на екип Б. Опитах се да избегна противопоставянето, защота реално част от неговия екип бяга при мен, което сигурен съм не му е приятно.
Конфликта между АА и ББ много бързо ескалира до личен. Вината в случая е и на АА, защото е млада и неопитна душа. В крайна сметка, субекта ББ не присъства в картата на нейната работа и спокойно може да бъде игнориран. На субекта ББ не му е за пръв път да влиза в такава ситуация. Прекият му мениджър ( лидерът на Б ) вдига рамене и отказва де се намеси ефективно, защото не било негова работа да се занимава с детска градина. Тук се сблъсквам със стена, когато убеждавам,че лидера е отговоен за атмосферата в екипа и наоколо. Аз поне така ги виждам нещата. Необходимо е човек с желание да идва в офиса, за да си върши работата мотивирано. Да мотивирам е основна моя задача.
Отплеснах се. Досега аз не съм се намесвал, защото подобно поведение не засягаше мен и моите хора. Сега е задължително да го направя.
Не е възможно до ги разделя географски към момента. Не е добре и да чакам двете страни да се разберат. Умам лошо усещане, че е възможно да загубя АА. Не правя драми, просто много време и усилия съм инвестирал. Човека е качествен, и не искам да го загубя поради такава причина. Палиативни мерки, от типа разговори със страните да се разберат, не дадоха резултати.
Склонен съм да ескалирам нещата и да се намеся открито. Нещаа ми заприличват на гнойна пъпка, а те трябва да се изстискват.
Нека започна с топологията на проблема. Има два екипа А(моят) и Б. Двата екипа са разделени географски - в различни помещения. Има едно изключение - един от моите хора се намира в помещението на екип Б, поради липса на място. Този член на моя екип( накаратко АА) позволявя да бъде тормозен и депресиран от член на съседния екип( накратко ББ). Реално става въпрос за съперничество, защото ББ беше планиран за мениджър на АА, но се провали безславно. Наложи се да приема АА в моя екип, за да бъде завършен проекта, над който се работеше тогава. Това ме постави в пряко противопоставяне с лидера на екип Б. Опитах се да избегна противопоставянето, защота реално част от неговия екип бяга при мен, което сигурен съм не му е приятно.
Конфликта между АА и ББ много бързо ескалира до личен. Вината в случая е и на АА, защото е млада и неопитна душа. В крайна сметка, субекта ББ не присъства в картата на нейната работа и спокойно може да бъде игнориран. На субекта ББ не му е за пръв път да влиза в такава ситуация. Прекият му мениджър ( лидерът на Б ) вдига рамене и отказва де се намеси ефективно, защото не било негова работа да се занимава с детска градина. Тук се сблъсквам със стена, когато убеждавам,че лидера е отговоен за атмосферата в екипа и наоколо. Аз поне така ги виждам нещата. Необходимо е човек с желание да идва в офиса, за да си върши работата мотивирано. Да мотивирам е основна моя задача.
Отплеснах се. Досега аз не съм се намесвал, защото подобно поведение не засягаше мен и моите хора. Сега е задължително да го направя.
Не е възможно до ги разделя географски към момента. Не е добре и да чакам двете страни да се разберат. Умам лошо усещане, че е възможно да загубя АА. Не правя драми, просто много време и усилия съм инвестирал. Човека е качествен, и не искам да го загубя поради такава причина. Палиативни мерки, от типа разговори със страните да се разберат, не дадоха резултати.
Склонен съм да ескалирам нещата и да се намеся открито. Нещаа ми заприличват на гнойна пъпка, а те трябва да се изстискват.
На последното работно място :)
Каква е рецептата за справяне с конфликт...
Психологически типове, стратегии и метод...
Каква е рецептата за справяне с конфликт...
Психологически типове, стратегии и метод...
1.
анонимен -
Остави личния елемент?
10.06.2010 15:52
10.06.2010 15:52
По мое мнение в такава ситуация, когато нещата в личен план изглеждат в задънена улица, предлагам да се позовеш на сухи работни отношения; т.е. ако ББ продължава курса на поведението си, би могъл да кажеш нещо на тема "моля ви и двамата, бихте ли могли да си гледате работата и да общувате само на служебна основа?" Ясно е, че много хора изобщо не биха послушали този съвет, но въпросът ми е ти опитвал ли си този подход? ;)
Плюс това, ако не искаш да загубиш АА, може би трябва да намекнеш на ББ, че продължаващото отношение по същия курс би могло да доведе до неговата... ъммм, загуба. В последна сметка, вярвам ти е ясно, че people skills са почти или еднакво равни на техническите умения, т.е. ако имаш човек с лоши умения в общуването и добри умения в техническата част, а от друга страна имаш човек, който е добър и в двете, вторият би бил естественият избор.
цитирайПлюс това, ако не искаш да загубиш АА, може би трябва да намекнеш на ББ, че продължаващото отношение по същия курс би могло да доведе до неговата... ъммм, загуба. В последна сметка, вярвам ти е ясно, че people skills са почти или еднакво равни на техническите умения, т.е. ако имаш човек с лоши умения в общуването и добри умения в техническата част, а от друга страна имаш човек, който е добър и в двете, вторият би бил естественият избор.
Търсене
За този блог
Гласове: 7
Архив